автор: iar

Тя е като мравка.
Толкова е малка,
че никой не я забелязва.
А тегли повече от всички.
И носи повече от всички...
Тежи и на душата
и като иска да почине -
направо вдън земя потъва
и никаква я няма!
Забравяш я накрая.
А може би дори не съществува?
Но тя е в теб.
И някой ден,
усетиш ли я да пълзи
по цялото ти тяло,
очаквай
да ти излезе през носа...