автор: avloeis

Вече беше време за вечеря и всички бяха в стола на Академията, където клюките се разнасяха изключително лесно и бързо. Сега всички бяха насочили поглед към новодошлия и “Звездите” бяха угаснали и спокойно вечеряха на собствената си маса.
- Изглежда днес ще се храним на спокойствие!- отбеляза Каин Макрби, на който спокойствието му харесваше.
- Да! Отдавна не сме оставали на заден план!- усмихна се Рамон.
- От както Патриша и Патрик станаха модели!- припомни им Мария Динри.- Спомням си, когато ви гонеха из коридорите за афтографи!
- Не ме сещай!- измърмори Патрик.- Въпреки всичко не разбирам какво му харесват на този новак!
- Заслужава си!- отбеляза Патриша, забравяйки, че гаджето й седи до нея.
- Тогава защо не отидеш направо да му седнеш в скута?!- злобно се изказа Патрик, ревнувайки.
- Върни си думите назад!- с привидно спокойствие му заповяда тя и хапна малко от салатата си.
- О, моля ви, не се карайте точно сега!- Рамон размаха между тях ръце.- Няма смисъл от подобни пререкания!
- Той наистина изглежда добре, а и се държи мило с тези нахалници!- изказа своето мнение Натали.- Мисля да се запозная с него утре.
- Съгласна! Аз ще дойда с теб!- усмихна й се Мария и хвърли един насмешлив поглед на Рамон, който очевидно не одобри идеята на сестра си, но реши да замълчи.
- Чудя се къде ли е Джен!- заоглежда се Фабиан, който изобщо не ги слушаше.
- Пак ли тази?!- с досада каза Патриша.- Наистина не разбирам защо се влачиш след нея!
- Ще отида да я потърся!- стана той, игнорирайки думите й.
- Къде си мислиш че отиваш?!- възнегодува тя и се опита да го спре, но Каин я дръпна да замълчи.
- Остави го да прави, каквото желае!- настоя той.
- Не се прави, че не знаеш какви слухове има за това момиче!- възпротиви се тя.- Контактуването му с нея може да му навреди, а от там и на теб! Той ти е брат!
- И е достатъчно умен да прецени сам обстоятелствата!- допълни Макрби.- Сега яж, ако това може да се нарече храна!- той погледна скептично вечерята й от салата и ябълка.
- Напълно здравословна е!- тя сложи ръце около храната си, за да я защити от погледите им, но преди да се върне на темата, която я вълнуваше бе разсеяна от Мария.
- Да! Като на някое тревопасно!- изсмя се момичето и налапа едно парче пържола, правейки доволна физиономия.- Толкова е вкусно!
- Ужасна си!- измърмори моделката.
- И аз те обичам!- каза Мария и накара всички да се разсмеят.

Фабиан се изкачи по стълбите до стаята на Дженифер и почука леко, но никой не му отвори и той влезе сам.
- Джен, тук ли си?- заоглежда се той.
- Фаби!- учуди се тя от появата му.- Какво те води насам?
- Исках да те видя! Какво правиш? Рисуваш ли?- той отиде до платното.- Красива картина, но защо е толкова мрачна?
- Просто така я усещам!- тя застана зад него, загледана в произведението си.
- Разбирам!- тихо каза Фабиан и се обърна с лице към нея, прегръщайки я.- Ти винаги правиш чудесни картини!
- Радвам се да го чуя от теб!- усмихна се тя и подпря брадичка на рамото му, той бе станал висок колкото нея.
- Извинявай!- прошепна той.- Отново не можах да те защитя!
- Глупчо!- усмихна се тя и се отдръпна от него.- Няма нужда да ме защитаваш! Мога да го правя и сама!
- Да, но аз..- той не успя да довърши, защото в стаята влезе Каин.
- Прекалено много се забави и дойдох да те потърся!- каза той със студен глас, без да поглежда към Дженифер.- Вече е време да се връщаш!
- Хайде отивай!- подкани го момичето, за да предотврати избухването му, което знаеше, че ще последва.- Трябва да завърша картината!
- Лека нощ!- Фабиан смирено я целуна по челото и излезе, без дори да удостои брат си с поглед.
- Отива ти.. тази стая!- подигравателно каза Каин след като момчето се отдалечи.
- А на Вас не! По- добре си вървете, преди да са се нацапали дрехите на Ваше Височество!
- Джен, аз не исках..- опита да се поправи той, разбирайки, че думите му бяха прекалено груби, но тя затръшна врата пред лицето му.
Остана отново сама, обляна в сълзи. Думите му я нараниха за пореден път. Студенината в погледа му я съсипваше, но тя нямаше право да каже нищо. Трябваше да остане няма и сама, нямаше избор... Опита се да рисува, но не се получи и заряза всичко. Просто легна на голямото легло и дълго гледа в тъмнината...