автор: avloeis

Всички в класа започнаха да шумят, забелязали действията й. Ръката й се движеше плавно и сигурно по платното, сякаш бе професионален художник. Дори господин Джоунсинг се надигна в стола си от изненада.
Знаеше, че тя е талантливо момиче и минали години я бе засичал да рисува в някоя от градините, но не бе виждал нейни произведения до сега, все пак и за първа година преподаваше в този клас.
- Тя рисува!- възкликнаха няколко от момчетата.- Никога до сега не го е правила!
- Прилича на изпаднала в транс!- забеляза Иванович и всички обърнаха внимание на лицето й, което бе наполовина скрито от дългия черен Бретон.
Бе непроницаема и вглъбена в действията си. Целия клас я наблюдаваше сякаш виждаше мираж. Амброас ги огледа до един, мислите им бяха еднакви и безинтересни, за това върна погледа си на Дженифер, чийто ум бе непробиваем. Усещаше една буря от емоции, изливащи се от нея, но не успя да определи какви са, нито да разбере защо тя е в такова състояние. Всичко, което можеше да види бе една палитра от преливащи се цветове. Защо не бе способен да разгледа душата й?
- Хайде, залавяйте се за работа! Стига сте гледали!- Джоунсинг почука на масата, за да върне учениците към реалността.
- За първи път рисува, господине!- заоправдава се едно от момчетата.
- Това не означава, че можете да я безпокоите и да пропилявате времето си вместо да работите, господин Иванович!- укори го преподавателят и всички го послушаха.
Джоунсинг стана от мястото си и отиде до Джен, която изобщо не го забеляза. Загледа се в рисунката й. Макар да бяха нахвърляни само основите, можеше да се види, че момичето има прецизна и точна ръка. Той не можеше да разбере защо до сега нейни картини не бяха представяни в галерията на Академията, но по думите на момчетата тя никога не бе рисувала в часовете... Тогава какво я накара да рисува този път?
Амброас наблюдаваше ту Джен, ту господина, чиито мисли бяха също толкова объркани колкото неговите. Интересът на момчето се задълбочи още повече, когато тя остана да рисува дори в междучасието, нечуваща и невиждаща околния свят, сякаш бе в транс.
- Дженифер!- гласът на едно момче от долните класове огласи цялата стая, но момичето не му обърна внимание.
- В момента е заета!- обясни му Джоунсинг.- Потърсете я по-късно!
- Рисува, нали?- въодушевено каза момчето и тръгна към нея, но преподавателят препречи пътя му.
- Не е удобно да я безпокоите в момента, господин Макрби.
- Искам да мина!- тонът в гласа му стана заповеднически, а лицето му загуби детския си вид.- Знаете, че имам това право!
Джоунсинг бе принуден да отстъпи и момчето застана до Джен, изваждайки я от унеса й.
- Фабиан, какво правиш тук?- учуди се тя, макар той често да я посещаваше.
- Исках да те видя!- усмихна се той и възвърна детинското в себе си.- Радвам се, че отново рисуваш!
Джен само му се усмихна и го помилва в отговор. Той бе едно тринадесет годишно момче, което постоянно ходеше по петите й и търсеше вниманието й. Обожаваше да е покрай нея и тя го приемаше с удоволствие.
- Отивай в час, за да не закъснееш!- отпрати го тя и продължи да рисува.
Амброас и другите в стаята наблюдаваха с интерес сцената. Не можеха да разберат какви са по-точно взаимоотношенията на тези двамата и любопитството ги изгаряше, но не посмяха да попитат.
Както каза господин Джоунсинг в края на часа започнаха да коментират картините на момчетата.
- Бихте ли ми обяснил защо сте нарисувал точно това, господин Иванович?- подкани го той.- Какво ви накара да мислите по този начин?
- Женското тяло е красиво. Всяка жена има собствена красота,- започна младежът,- която трябва да поддържа и да се грижи, но разбира се не можем да кажем, че всяка една жена е красива. Някои ни харесват, други- не. Въпрос на впечатления. За мен женската красота, която всяка жена притежава, е способността й да дава живот. Поради тази причина нарисувах бременна жена, като подчертах корема.
- Харесва ми начинът ви на мислене, господин Иванович!- подкрепи го учителят.- Довършете я и ако сте съгласен ще я включа в изложбата след един месец.
- С удоволствие ще я предоставя на училищната галерия!- сдържано се съгласи младежът, а вътрешно ликуваше.
- Бихте ли ни обяснил вашата картина, господин Грийн?- обърна се към следващия ученик.- Защо решихте ба бъде женската гръд?
- Защото..- опита се да започне момчето, но в стаята бе прекалено шумно, заради шегите, които подмятаха към него.
- Запазете тишина!- повиши глас Джоунсинг.- Моля продължете!
- Забелязал съм, че жените често използват тази част от тялото си, за да съблазняват мъжете.- уверено започна Грийн.- Мъжете пък от своя страна също обръщат голямо внимание именно на гърдите, особено ако са по-открити и пищни.- някои в класа започнаха да се смеят.- Решението ми да избера да нарисувам точно това е заради способността им да влияят на мъжкото съзнание без изключения..
- И вашата идея е доста интересна!- усмихна се леко Джоунсинг.- За съжаление е прекалено пикантна за окото, за да бъде изложена в галерията! Все пак я довършете!
- Господине, може ли да видим картината на Дженифер?- обади се едно от момчетата, не издържал на любопитството.
- Все още не съм я завършила!- опита се да откаже момичето.
- Нито една от картините тук не е завършена, госпожице!- намеси се Джоунсинг.- Трябва също така да ви поставя оценка.
Дженифер се загледа в произведението си, от което я наблюдаваше една мъжка фигура зад развято разкъсано перде. На дантеления фон жълтеникавите очи и дългите пръсти на този мъж, придаваха толкова силно излъчване, че всички ахнаха при вида на картината. Бе като жив в сумрака на пълнолунието.
- Бихте ли ни обяснили, госпожице Влаомис, защо избрахте да нарисувате точно това?- подкани я преподавателят.- Темата Ви бе мъжката красота.
- Очите понякога говорят вместо думите! Те никога не лъжат!- започна тя.- Друга красива част са ръцете. Чрез тях можем да разберем какъв живот води. С тях той може да убива, да милва, да подкрепя, да закриля. За мен в това се крие красотата на един мъж. Лицето, тялото.. те остаряват и се променят, губят красотата на младостта, но вглеждайки се в очите- те остават същите, без промяна.
- Благодаря за пояснението! Красиви думи и добро изпълнение върху платното!- усмихна се Джоунсинг.- Конкретна личност ли си нарисувала? Защо избра тъмната цветова гама?
- Нарисувах смъртта!- несъзнателно каза момичето, сякаш някой я бе накарал, и предизвика въпросителни погледи в останалите, но звънецът би и всички се забързаха за следващия час.
- Дженифер!- повика я господинът преди да излезе.- Картината ти е много хубава и бих желал да я представя на следващата изложба.
- Съжалявам, но не желая моите картини да бъдат представяни!- отказа момичето.
- Защо?
- Предпочитам да не бъдат представяни!- повтори тя, не смяташе за необходимо да дава обяснение.
- Добре! Ще може ли поне да я довършите и да ми е дадете?- отказа се да любопитства той.
- Съгласна съм! Ще дойда да я взема след часовете.- усмихна се тя и излезе.- Лек ден!
- Лек ден и на вас!- пожела Джоунсинг и отиде до статива й, където бе застанал и Амброас.- За какво си мислете докато я гледате?
- За себе си!- отговори честно младежът.
- Значи мислим еднакво!- призна преподавателят и погледна към неговата картина.- За вас наистина ли най-красивото нещо в една жена е сърцето й?
- Да!- простичко отговори той.- В едно женско сърце се крият много тайни.
- Разбирам.
- А за Вас? Кое е най-красиво?
- Устните!- той несъзнателно докосна своите.- Изглеждат толкова нежни, а могат да бъдат толкова коварни!
- Изглежда всеки тук е интересен по свой собствен начин!- каза Амброас на себе си, виждайки спомените на преподавателя за несподелената му, лъжлива любов.
- Какво казахте?- не го разбра Джоунсинг.
- Няма значение! Довиждане!- усмихна се ученикът и излезе.
През останалата част от деня никой не си позволи да тормози Дженифер, тъй като всички бяха заети да опознават Амброас, така че след клубните си занимания тя се върна в стаята си.