автор: traveling_musician

Той рови в тенекиените кофи.
Очите му мечтаят пиршества.
Небето е избелило грижовно
празничната му софра.

До него, вместо звън и алегории,
три кучета озъбени танцуват.
Пред кофите е спорна територия.
И там животът скъпо струва.

А светлите прозорци са високо.
На тях не можеш даже и на пръсти
от низостта си да потропаш.
Протегнатите ти ръце са къси...

Но с песни и любов в добрата зима
клошарят е нахранен. Ще си ляга.
О, Боже, щом и в тази нощ Те има,
завий го с Твойто звездно одеяло!

Или му дай крилете на Вестителя!