автор: maktub

на А.

Не броих колко пъти те палих,
колко пъти ти рязах крила,
колко често те карах да мразиш,
колко сипвах отровна тъга...
Не броих колко пъти пропуснах
да ти бъда жена и любима,
колко пъти в деня ти не сбъднах
твоя радост... Съди ме!

Съди ме, защото съм твоя,
защото така ме избира,
и чака, обича и моли,
убий ме, не ме игнорирай!