автор: Alt

Един човек бил все недоволен. Сърдел се, на всичко се мръщел. Не че бил лош. По-скоро много придирчив И след като навлязохме дълбоко в неговата душевност, нека го наречем Човекът Чъ.
Една сутрин Чъ натоварил домочадието и отпрашил на море. Бидейки много придирчив, започнал да разпростира това си свойство върху така наречения Свят.
- Ох, дано няма нито един лош ден! - нареждал наум.
- Ох, дано децата не се разкихат!
- Ох, дано парите ни стигнат!
- Ох, дано няма нито един лош ден!
Колкото повече напредвали, толкова по-настоятелно настоявал всичко да е ОК. Нещо, обаче, му подсказвало, че е възможно нещата да не се случат, както той иска. Допълнително ожесточен Чъ засипал Времето и всички, от които зависи с гневни обвинения. Никой не му отговорил...:
- О, велики небесни сили, нима всичките ни дни на морето ще бъдат помрачени (от ниска слоеста облачност)?!
Никой не му отговорил... Поради което продължил да самонагнетява. Пред очите му плувнали червени кръгове, той плувнал в пот, а образът на хубавото време плувнал в дъждовни вади.
Разтреперил се. И ако автомобилът не се би повредил, със сигурност щял да го натресе в някой стълб. Но се!
Слязъл Човекът Чъ. Вдигнал капака и изкрещял (мислено) към заглъхналия мотор:
- И ти ли, Бруте?!!!!!!
Двигателят (обаче) не отговорил...
- Но защо! Защо! Защо! - завил Чъ на глас.
- Какво защо?! - попитал някой.
- Как какво защо?! - отвърнал Човекът.
- Защо викаш “защо”? - отвърнал непознатият.
- Аха! - сетил се Чъ - Защо всичко става наопаки?!
- А кой определя кое е наопаки?! - запитал невидимият (защото бил невидим).
Замислил се героят на нашия разказ. Минута, две, и казал - Аз!
В този момент цялата околност се изпълнила с подтиснат кикот и подскачане на куц крак. Но Чъ нито видял, нито разбрал, затова отново казал:
- Аз!
- Виж, приятелю, - отговорил му някой - разбирам. И понеже много бързам ще използвам похвата “монолог”. - И без да дочака отговор продължил:
- Аз съм великите небесни сили. А ако не съм, то съм, което според теб е именно това. Отговарям за времето, реколтата, душевното спокойствие и млеконадоя. В тези си дейности се ръководя от ясни и строги правила. Но ти, приятелю, ти редовно ми бъркаш в мозъка! и то точно защото искаш нещата да стават както ти искаш! а не както трябва. Ето, какъв е смисълът да се ядосваш за времето през следващите 15 дни?! Толкова ли е трудно да приемеш, че и лошото време е добро?! Че то има своята красота! А дори да я няма, защо да се самоизмъчваш?!
- Ами защото имам само 2 седмици отпуска, само по 20 лева на ден, искам децата да се напекат много силно, за да са много здрави през зимата! Искам да запомня почивката с ведро настроение и безоблачно небе! - ревнал наум Човекът Чъ.
- Но това са неща, които не зависят от теб. - кротко отговорил опонентът.
- Знам! И затова се ядосвам! - изкрещял Човекът.
- Знаеш ли, нещата са като хората - продължил невидимият - ако не разбираш тях, не разбираш и хората. Нима ти предпочиташ децата ти да имат един вечно намръщен, вглъбен в себе си родител, който не се интересува от тях, а от цвета на небето над тях?!
Именно тук, човекът Чъ, който много обичал децата си; и който, всъщност, не бил никак тъп започнал да загрява. Усмихнал се, а моторът радостно забръмчал.
- Какво му беше?! - запитала госпожа съпругата, когато Човекът зае мястото зад волана?
- Нищо особено! - с непривичо бодър глас отвърнал Чъ - слънчев удар в карбуратора. - И допълнил (усмихвайки се под мустак) - Много хубаво не е на хубаво! Особено при времето...