автор: zaltia

"А изгревът от болка ще кърви."
voda

Раздялата тежка,
огъна в миг хоризонтите...
Да...случка нормална, човешка,
а тихо замлъкнаха птиците.

Бавно изчезна и слънцето,
тъжно изплува луната...
Аз пълнех с ракията чашата,
тишината прегръщаше мъката.

......

И ето...потънах в твоите очи,
потъвах жадувайки...
потъвах танцувайки,
потънах в приказни мечти.

Оцветиха се дните,
прегръщах те в нощите...
завърна се слънцето,
запяха пак птиците.

Душата ми, литна със вятъра,
търсеща нежни, любовни следи...
Но студеното утро, в главата пияна,
сънят ми прекрасен разби.

С надежда отворих очите си,
жадуващи, за най- красивите очи...
Уви бях сам, и всичко в мен се сви,
изгревът без теб посрещах, със сълзи.