Казват, че изневерите не ставали изведнъж.
Винаги имало сигнали преди това, стига да има някой да ги разчете. Но аз не обръщах внимание на тези приказки. Мислех си, че позицията ми е затвърдена и на мен няма да се случи.
Дори и вечните приказки, че съм широкоскроена и някакви случайни забежки няма да помръднат статуквото ми, отиват в забвение когато те детронират по най-груб начин.
А това, че винаги бях на разположение? Сутрин, след тежка запивка влизах в положение. По обед, след изтощителен плаж, пак бях там - готова да помогне. А вечер, под звездите, щурците в тревата..нима не бях там даваща и последната си капка живителна течност?
Трябваше да внимавам. Още първия път когато се сетиха за мен чак към края на вечерята трябваше да ми светне сигналната лампичка. И втория път, когато седнаха да пият джин-тоник пред телевизора, а аз останах в кухнята между пералнята и съдомиялната, пак не обърнах внимание. Навярно е имало и други такива случки, но аз залисана в пълнотата си съм ги пропуснала. Докато дойде денят когато той каза:
- Я да наточа аз една кана вино.
И си останах самотна в ъгъла аз – наполовина пълна бира “Болярка” от 2литра.
Из "Изповедта на една бира"