автор: ringo

В очите й долавях вече скука...
Цигарен дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...

И трябваше да предприема нещо,
за да не стане и си тръгне тя...
А исках нежност... стихове на свещи...
Надявах се да срещна любовта.

Забулена във дим, енигма цяла,
с един очарователен, изваян крак...
Душата ми, за обич закопняла,
подритваше ме тайно: „Пробвай пак!”

Поръча си поредното дайкири...
Не му се чуди много. Наведнъж!...
Оркестърът излезе пак да свири.
Поканих я като галантен мъж...

Надигна се от масата – гемия,
разклащана от силен ураган...
По дансинга понесохме се ние
във никъде невиждан странен танц...

Държах я здраво. Тъй държи се руля,
при разгневено, кипнало море.
Люлеехме се като кораб брулен
от полудели, злобни ветрове.

Е, срам-не срам, ще абдикирам –
„коритото” пропускаше вода!
„Прощавай, мила, но ще се прибирам...”
Усещах, че задава се беда.

Романтиката ме напусна мигом,
прежàлих и изваяния крак.
Вечеря, стихове на свещи?...Стига -
на гнило бях готов да стъпя пак!

А татко ми от малък ме е учил:
щом като пие повече от мен,
то нищо хубаво не може да се случи
и мрачен ще е бъдният ми ден!

Добре, че се изнесе накъм бара,
стопи се в мрака с цвят на чер сатен.
Аз, облекчен, запалих си цигара,
душата ми възкликна в миг : „Спасен!...”