автор: _katerina_

Такъв си го знаехме Васко - скромен и мълчалив. Работи от тъмно до тъмно и лоша дума няма да чуеш от него.
Хубаво, умно момче, завърши висше образование. Работи няколко години в завода като инженер, но после ги съкратиха и затвориха завода. Големият град е далеко, транспорта скъп, как да пътуваш всеки ден чак до там на работа. Докато бяха живи майка му и баща му се справяха , и животинки си гледаха. Но след смъртта им нещо го закъса Васко. Тока му спряха, е с водата беше по-различно, поне да се измие човек , да се освежи в летните жеги. Пък и имаше извор на близо, има от къде човек да си налее прясна водица. Една кравичка и едно куче остави да си гледа . И кучето другар му беше в самотните нощи.
- Васе, да додеш лели, градината да ми прекопаеш.
- Дадено, лельо Ване. Рано заран съм при тебе.
И така я караше Васето - на този градина ще изоре, на друг дърва ще нацепи. А то и много стари хора останаха в това селце, младите все в големия град бягат и по чужбинско, че глад и немотия се не траят.
Всеки ден привечер влизаше в магазина на кака Гинка.
- Добър вечер, како Гино !
- Добра да е, Васе!
- Нали знаеш - половин хляб, един кренвирш и една свещ.
- Още ли не са ти пуснали тока?
- Не ми трябва како Гино. Свещта ми стига.
- Не ти ли е скучно, самотно? Малко телевизия да погледаш поне, някой сериал. Пък и да се посмееш понякога.
- Не ми е нужен, како Гино. Малко като почета и заспивам от умората. Леля Данка библиотекарката ми дава интересни книги. Пък с тях си пътувам по света, бил съм къде ли не. Техният свят е по-интересен от нашия – усмихне се Васко и си тръгне към дома.
Беше Бъдни вечер, миналата година, когато след уморителен ден Васко влезе в магазина на покупки.
- Весела Коледа, како Гино!
- Сполай ти, Васе! Весела и за теб!
Да ти пожелая Новата Година да ти провърви момче, пък и жена да си намериш, да си споделяте радостите и несгодите. То нали казват края на света ама знае ли човек…
- То краят и началото са вътре в нас како Гино. Хората не трябва да се оглеждат и да чакат катаклизми, а навътре в себе си да погледнат. Да видят там какво се променя, защото връзката с Духа е изгубена.
- Ех, Васе, знам ли аз …
- Дай ми сега един хляб, два кренвирша и две свещи.
- А, нарушаваме ежедневието? – усмихна се кака Гина.
- Коледа е все пак. Днес може – усмихна се и младият мъж.
- Не те ли е страх от самотата, Васе ?
- Изпълни се с любов и няма да остане място за страх и болести – каза Васко и усмихнат излезе от магазина.
Тези хора, все апокалипсиси чакат, все някой им е виновен. Прости на другите и на себе си, за да бъдеш свободен. Почисти сметта от мислите си. Давай любов и ще получаваш любов…
Такива мисли подскачаха весело в главата на Васко.
Тихо заваля първият сняг на едри пухкави парцали.
Настъпваше Коледа !