автор: pin4e

Тя беше млада, колкото щастлива.
Нагиздена - в светулки и воали!
Но сватбеният ден... за ден отмина.
Стар доктор не посмя да я пожали.

Отсече, че е ялова. И празна.
Светът се срина. Затъркаля камъни.
Светулките по роклята угаснаха,
а всяка тъмнина е пълна с Нямане.

Мъжът ѝ тръгна, ( след като заключи)
към кръчмата - скривалище за ядове.
Балконът се разлая, вместо куче.
Тя падна кратко - като паднал ангел.

Погребаха я с роклята ѝ млада-
в земята, даже, няма да е тясна!
А той до днес пирува. Безпощадно.
От бяла рокля двойно по-угаснал.


2012*