Падащите капки на дъжда,
отекват с нежен звън в душата ми,
в прегръдка хладна сливат се с пръстта,
събуждайки за нов живот земята.
От този дъжд аз искам да съм част -
една мъничка сребърна сълза,
а ти - прашинка от пресъхналата пръст,
да ме жадуваш, в теб да се стопя.
След края на дъжда една следа
в небесния лазур да начертаем -
обагряща със цветовете си дъга -
и в светлината й с теб вечно да останем!