По пътя житейски ни времето тлее
и гаснат лъчите във наште очи.
Отвъдният вятър тела студенее
и свита внезапно, устата мълчи...
А пролет е вънка и пеят капчуци.
Проливният дъжд се изсипва с ведро.
Изчатват в тъмата поредни каруци,
дъхът ни заспива под танц болеро...