автор: _katerina_

Малката глинена къща блестеше като обляна в светлина, а отдалеч изглеждаше толкова мрачна. Вътре пред огнището беше седнала жена на средна възраст, с остри черти на лицето, но при все това хубава. Дългите й черни коси бяха прибрани и сплетени, изглеждаше съвсем нормална жена. А какви истории се разказваха за вещиците...

Силвен дел Маресме влезе без да чака покана.
- Заповядайте, Господарке - Хуанита подаде малък дървен стол на баронесата, но тя не пожела да седне .
- Не се ли страхуваш от Светата Инквизиция ? Чувам, че се занимаваш с магьосничество ?
- Аз не правя никому лошо, Господарке. Това, че виждам и чувам неща, които другите не виждат и не чуват, не ме прави вещица. Знам, че добрата църква няма власт над Инквизицията, да ме защити, но и там не приемат такива като мен. Опитвам се да помагам на хората, нищо повече, пък ако е писано, ще горя на кладата .
Скромно жената се поклони, оправи посивялата си, но все пак спретната рокля.
- Добре, виж сега, ще ти платя добре, но в замяна искам една услуга от теб. Искам да спечеля вниманието и сърцето на един мъж.
- Виждам в очите Ви, той обича друга, Господарке.
- Точно там е проблемът, иначе и сама щях да се справя.
- Но виждам, че тази жена Ви обича като сестра, защо ще й причинявате това?
- Тя има други планове, които не ти влизат в работата. Сега давай каквото ще даваш!
- Да, в главата й се въртят кралски особи, но ще съжалява за избора си някой ден. Ще Ви направя един талисман. Дайте го на въпросния господин, така Вашата енергия ще надделее над нейната. Но помнете - не е за дълго. Ако причините нещастие на приятел, чака Ви дълго пречистване. Те ще бъдат отново заедно и Вие вече няма да сте там да ги разделите.
- Вещерски брътвежи.
- Ние преминаваме през времето, Господарке , отиваме си и се връщаме, лошите души се връщат назад, добрите вървят напред...
- Стига с тия глупости, заслужИ си парите!
Хуанита започна да изрича някакви думи и взе нещо в ръце, което баронесата не виждаше. Силвен се надяваше по-бързо да приключат и да напусне тази глинена дупка.
Тъкмо се качваше в каретата, когато една много стара жена й бутна нещо в ръката.
- Сложи го в питието й , няма да съжаляваш - и се изкикоти зловещо, чак баронесата настръхна.