4
Приближи лодката и с изненада установи, че това, което преди малко й се стори фигура на човек, е всъщност наистина фигура на човек, но в действителност е един от многото рекламни табла от онези, които поставят пред ресторантите с образи на готвачи или сервитьори.
Заозърта се. Кучето бе седнало наблизо и стоеше спокойно. Разходи се нервно по плажа и реши да седне до него.
Погали го и каза:
-Къде е стопанинът ти пухчо?
Кучето, я гледаше така, сякаш иска да й проговори, но само издаде някакъв миловиден звук.
-Разкажи ми за него. Той добър ли е?
Кучето излая, сякаш разбрало какво я пита.
-А, дава ли ти вкусна храна?-запита тя отново.
То пак излая.
„Интересно”-помисли си тя.
-А обича ли те?
То пак излая.
-А ти него?
Отново излая.
-А има ли си приятелка?
Този път кучето излая два пъти.
-А, каза тя. Така било значи. На „да” лаеш един път, а на „не” два пъти! Ти да не си завършил в „ Кеймбридж”?
-Обичаш ли сочни пържоли?
То излая и накрая се чу леко изскимтяване.
-А маруля?
Излая два пъти.
Ясно. Умник си ти.
-Кажи сега, защо стопанинът ти е толкова загадъчен?
Кучето изскимтя леко и легна на пясъка.
-Аз го обожавам-каза тя. Точно колкото и ти. Но ти явно си му много по-верен, нали? И не го караш да страда.
Изведнъж откъм морето се чу лек шум. Тя вдигна поглед и видя силуета на един мъж, който излизаше бавно от водата. Луната светеше ярко зад него, но лицето му оставаше в сянка и тя не можеше да го види.
Той се спря на края на вълните и сякаш се вгледа в нея.
Тя се изправи и усети как сърцето й заби лудо.