автор: traveling_musician

Изсвирвам няколко ноти възходящо.
Не се получава пътечка. Няма изкачване...
Два-три интервала подхващам.
Не зашумява потока, който прескачахме...

Изсвирвам случайно подбрани тонове.
Не запяват нашите птици. Каква ирония!
И все по бели клавиши да търся мелодия,
всеки миг от пианото Моцарт ме гони.

Но гледам към теб, мило мое момиче...
Най-нежните бръчки... Варта на годините...
Ти пак на печката пържиш тиквички.
После простираш мойте кърпени джинси.

И ето, че в този живот - какофония,
аз мога! Аз знам как се пише симфония!