Няма да се върна към началото.
И не искам да се връщам в себе си.
Есента е криво огледало,
А душата ми си търси гребена
да разреши ветровете сигурно,
да завърже няколко посоки.
Някой и да иска да ме види –
нека не се вглежда във високото.
Там остана сянката ми есенна
да разказва приказки на всички облаци,
да изпее две – три смешни песни,
да дочака нещо високосно.
Няма да се връщам във високото.
Мислите ми станаха къртичета
- изхабиха се къртичите им нокти
да избягат от това обичане.
Но понеже есента си струва,
и понеже теб все пак те има –
нека ми остане това влюбване!
Още мъничко. Поне до зимата.