автор: glishev

В три гората на Ловния парк
е празна, осветена в чернобялото
на вчерашното ясно пълнолуние.
Седим си с подпоручика на пейката
приятно понаквасени и зяпаме
секвоята на Фердинанд как дреме
в красиво ботаническо величие.
Шише шираз безшумно ни изчаква
да му обърнем нужното внимание.
Не е лъжа, че, бъбрейки, минаваме
покрай градината на кротките отшелници,
развалини на замък омагьосан
и стар параклис в края на гората.
Коремчета личат. Оплешивяваме
и гордо носим чичовски каскетчета,
но Данте Габриел Росети вижда
как всъщност трябва да изглеждаме.