Не вярвам зле да свърши този ден –
и днес живях в окото на тайфуна.
Ако решил е Бог добро за мен,
ще дойдеш тихо – и ще те целуна.
Нощта ще бъде дълга – и добра.
Под Млечен път от звездни километри
аз ще ти пиша с птичите пера
по плажа тия кротки хекзаметри.
Луната – тънко пламъче на свещ –
ще грейне върху тайната ми книга.
Ти сигурно душата ми четеш?
Какво пък, мила, и това ми стига.
В тръстиките за теб гнездо си свих.
Нали съм брат на Божията птичка –
което казах, казах ти го в стих.
Каквото премълчах, ми е сълзичка.
Ела при мен?... Светулково съм чист.
И ще премина своите несгоди.
И нека моят звезден тайнопис
по пътищата на света те води!