автор: filantrop

Една поделена река все повтаря
победи... погроми... любов...
Откриваш, каквото отдавна го зная
и знаеш, каквото откривам го днес.

Запретваш ръкави.Ръцете са мои,
а твоите длани кървят.
Измивам каквото и колкото мога,
а ти продължаваш оттук.
А иначе мога и въпреки можеш
но празно поле е мигът.
Премигваш.Провиждам.Брегът.