автор: Albatros

Навярно си се влюбила във друг.
Не съм Ромео в лятната Верона.
В главата съм като акула чук.
Със медна тел си връзвам панталона.

Жигулката, и тя – уж СССР,
надолу пак я бутам – по баира.
По-гладен съм и от пенсионер,
на Бузлуджа дошъл да протестира.

И тъй съм оглупял, че току-виж,
ако поискаш днеска да се видим,
ще се кача на влака за Париж –
и ще пристигна сигурно във Видин.

Аз и чорапи нямам – да переш.
И телевизор – че да гледам мача.
Нима такъв оръфляник ме щеш?
Я по-добре търси си някой мачо?

На туй отгоре – нямам пукнат лев.
Но, да ти кажа – в дупката си миша
едничкото, което правя с кеф,
е стихове в тефтера да ти пиша.

Ако случайно минеш покрай мен
и чуеш моя глас на пойна птичка,
ако не ти приличам на кретен,
хвърли два кинта в моята паничка!