автор: daro

В тихите води се раждаме
и в плитки заливи се давим.
Ще каже някой…
(удобно скрит в позата на „никой”)
такава ни е участта – рибешка.
Язък му за хрилете!
Когато стигне дъното,
разтоварил личните стремления,
тогава там ще види дулото
спасително от огорчения.
И приливите с белите им гриви
ще бъдат сините коне за яздене,
а отливите с острите им шпори
не ще допусне да го яхнат.

Не можем, и не бива всичко да улавяме.
Единични бисери от жизненост
ще се излюпват, вън от пръстите отворени.
Вън от пръстите…в дълбока видимост.