автор: valchebnica

Тази вечер ръцете сърбят
и стих за любов ми се пише.
По сърцето ми кой задълба
та толкоз горещо да дишам?

Ореоли от сребърен прах
е поръсил без време косите,
а искрици от страст и от грях
гъделичкат и палят очите.

От студения вятър навън
бързам в теб да се скрия.
Самодива съм. Кръшни хора
край твоя кладенец вия.

И пристъпваш без памет, без глас.
Разтреперан пилееш къдрици.
Звън камбанен дочувам в захлас.
Става топло.
Превръщам се в птица...