автор: barzashka

Искам да ти разкажа една приказка, не, не ме спирай, тази е друга.
Искам да ти кажа, че те обичам, но трябва да ти обясня, накрая пак нищо няма да съм казала, е, ти ще ми простиш. Поне съм се опитала.
Това е кишла. Ти знаеш ли? Разбира се, че не. Аз все пак ще ти го кажа.
Имало едно време... (така говорят за миналото). Годината е 3091... (така наричат бъдещето). Ако го прави един и същи човек, та даже си вярва, това е кишла.
Добре. Пак ще обясня.
Когато те срещнах, ти говореше на себе си, за себе си, от себе си... Аз ти казах, че ти вярвам. 100%. И не ти вярвам. 100%.
А ти ми каза: ?
Отговорих:
Дефиниция (кишла): владеенето на крайностите... едновременно.
Ти каза: невъзможно.
Отвърнах: трудно.
Поиска втора точка.
Втора точка:
Пример (с обяснения):
Какво най-много пречи на придобиването на познание? Предразсъдъците?, отрицателните интеракции?, вездесъщата заблуда за собственото всезнание?...
Срещнах те. Поздравих те. Усмихнах ти се.
Аз исках да те опозная.
Затова бе нужно да ти вярвам. 100%. Да те обичам. 100%. Да ти се отдам. 100%...
Да проверя полученото познание, съмнявайки се във всичко... 100%.
Ето това е кишла.
За да открия кой си.

Всички знаят, че за да опознаеш нещо, трябва да тръгнеш от положителното отношение към него, иначе не би го допуснал в своите граници и то ще остане предварително презряно и отхвърлено или пък прието, но асимилирано от твоите представи, независимо че никак не е същото. Преди дори да си го докоснал. И все пак винаги тръгват с първа точка: съмнение, просто защото доверието е твърде опасно, а разочарованията, прекалено болезнени. Евала! Дори дяволът не се е сетил да се уповава на човешката глупост и страхове, а се е задоволил с мизерните си изкушения!
Кишла е да умееш да летиш и да стоиш зад решетки в едно и също време... да плачеш и да се смееш, да си мъртъв и да живееш...
Да имаш всичко, за да бъдеш цял.
Стремейки се към средата, към избягването на крайностите, ти вървиш към блажената нула на статичността. Статичността не съществува. На нулата има безличност, безпаметност, несъществувание. Там е нищото, мълчанието на нищетата.
Ти каза: вярвам ти.
А аз: недей.