автор: varban_kolev

Не помня ни богатство, нито пък разкош –
живях във бедност – и сега така живея.
Понякога във джоба нямам пукнат грош,
но въпреки това ми идва да попея.
Не помня слава, нито дадоха медал.
Все бях последен, счупен беше стола,
а друг на царски трон си беше поседял,
но майната му! – аз лекувам всичко с алкохола.
Не бях и никога в шикозния елит –
все в ниското, на тиня там мирише.
Това личи ми даже и на външен вид,
но често дръзвах стихове да пиша.
Не ми е идвало наум да съм на власт,
че там не ми харесват правилата.
Аз имам по-различна, чиста страст –
добре ми е, щом вярвам още на приятел.
Какъвто и да бъда, просто съм човек,
макар – признавам! – да съм правил грешки...
Нас всички чака ни смъртта с един ковчег,
след който ще се види бил ли си човешки.