автор: varban_kolev

За къшей хлебец някой днес се моли,
че ден, че два умирал е от глад,
а друг тумбака пълни със пържоли,
защото е изпечен тарикат...
На улицата някой пак преспива
с мечтите си за собствено легло,
а друг на спалня пухена почива,
но камък тя е, а под нея – зло...
Един облечен е със вехти дрипи,
че дрехите са му от някой кош,
а друг с костюми лъскави се кипри,
понеже е от дявола по-лош...
Един си няма пукната монета
/кога ли всъщност имал е пари!/
На друг пък му е пълно портмонето,
навикнал тлъсти пачки да брои.
Един таи в сърцето свята вяра,
като отронена сълза е чист,
а друг живее в низост и поквара,
че той е пълна проба атеист.
Така сме – днес е пълно с антиподи:
един живее царски, друг – бедняк.
Съдбата, както иска тя, ни води.
Смъртта ни преравнява чак.