автор: kleo_p

Зеленина, която не цъфти,
която не старее,
не боли.

Зеленото под тичащите крачки
на пролетния вятър;
зеленото на късните пречупени лъчи,
на циганските шатри,
на шарената черга в скрина,
на неоткъсната смокиня.
Зеленина във блатните води...
Зелени детелини...
Зелено, неокъпано в лъжи,
зеленото на нечии очи...
Зеленото, което не ми стига.