автор: vitoriovitalis

Свършва животът – най-неочаквано –
в мрачния мартенски ден.
Ти си отиваш. Безкрайното чакане
почва от днеска за мен.

Ние сме грешници – знаем го двамата.
Сигурно в ада със теб ще горим.
Носят дървата за кладата...
Всичко е пепел и дим.

Времето, времето, времето
искахме с тебе да спрем.
Нито сме млади, нито старееме.
Колко е дълъг самотният ден...

Няма и капка практически смисъл
в нашата връзка обречена.
Защо ли тогава сълзите се стичат
и да шофирам ми пречат?

Всичко ще мине. Ще бъдем спокойни.
Пристигай, добро безразличие!
Имало двама. Сега са свободни.
Обичам те още. Обичам те.