автор: atom

Допуснал съм вътре прогнозата вечна за буря,
широките облаци в мен се наелектризират,
увисва в дъха ми напрегнатост, вятър прежуря
небето на чистия взор. Тишината умира.

И няма какво да провежда на птиците крясъка,
изпълващ с тътнежи и здрач вкаменения въздух.
И само листенце от роза в очите ми драска,
напомнящо - жертвам ли себе си, то ще възкръсне.