Изпуснах пет лева зад скрина.
Издърпах го страшно ядосан.
А до мойта любима паричка
намерих разлюбена плоча.
Тя бе побеляла от чакане.
Нали прахта е глуха за музика...
Залюби ме тиха мелодия някаква,
макар любовта да е лудост.
В плочата нечий живот и слава
се давеха в най-кръглата пауза.
Но сламката, всичко-спасяваща,
се превърна в грамофонна игла.
Над бурно пращене и шумове
изгря фантастична симфония.
И казах си: ей, колко е хубаво,
зад скрина пет лева да гониш!...