автор: ZAGORA

Като вулкан съм гневна и земетръсно опасна.
Кой така налудничево света подреди,
че и ми налага да блея колко е прекрасен.
С кой друг свят да го сравня,че така да отсъдя
докато тук излежавам вечна присъда?!
Всичко се променя.Нищо не се повтаря.
Старите-нови промени.Старите-нови повторения.
Съвършен,по-съвършен,най-съвършен...
Пълни безсмислици.Еталон за сравнение няма.
И няма кой две верни думи да ми каже.
Аз ли съм за света създадена, или той за мен?
Какво е било в първия, какво ще бъде в последния ден?!
Словото е плява-тук-там някое златно зрънце
и съм удавница в илюзията от представи.
Казват ми,че съм жива,но дали е така?
Ами ако съм мъртва и не съм осъзнала?!
Като къртица копая тунели,
но не зная накъде ще ме отведат.
Аз съм една тъжна самотница
омагьосана в своя измислен свят.
Макар че съм крехка и слаба,
вечно сънувам правото да съм свободна,
но никога не съм такава.
Защото имам около себе си врагове,
а над себе си-богове.
Ако един ден изчезна завинаги,
няма да зная коя съм била.
Всичко е хипотези,
мъгливи и противоречиви...
Въпросите търсят своите отговори.
От колко години съм тук,
кой и защо ме е сътворил?!
Сигурно има някой, който знае,
но не иска да каже
на мен, незаконното дете на природата.
А аз съм страшно разгневена и обидена
и не желая да напусна тая Земя
преди да науча истината.