автор: Albatros

Тъй както старият пазач
на катерушките във парка
седи на пейката по здрач
с угаснала в уста цигарка

и чудом чуди се – къде
децата вкупом отлетяха,
и зимата защо дойде –
завари го без дом и стряха,

а идат много черни дни
и следват много бели нощи,
в които смях не ще звъни
над затревените му площи,

ще гледам как – смален Христос! –
нарамил празна катерушка,
през пряспата пазачът – бос,
изчезва в снежната вихрушка,

ще пада мръсен градски сняг,
ще текнат дълги градски киши,
и всички ще се скрием пак –
мишоци в дупките си миши,

ще ви изпращам слънчица –
на стих! – от своята бърлога.
Шест милиарда сме деца
на катерушката към Бога.