автор: angar

Музо, дружке моя мила,
в безизходност и тъга.
Накъде да полетиме
двамата със теб сега?

Може би към планините
на Орфей и Евридика -
там поезията блика
като изворна вода?

Или пък да се отправим
в Тревненската планина?
Там, сред гънките й скрита,
има малка долина,
от която по отвесен
и опасен стръмен път,
се излиза във чудесен
и красив вълшебен кът,
който Стръмци се нарича.

Господ много го обича!
Дал му е чешма звънлива,
от която се излива
бистра сребърна вода.
Дал му е безброй ливади,
по които раснат млади
свежи билки и цветя.
Струва ти се, че баира
във зенита се опира
и че къпе се безспир
в синия небесен вир!

Тук в любов живеят всички.
Так е пълно с пойни птички.
Тук до свода се издига
звънка песен на авлига,
и прелива твоят взор
от безбрежност и простор!

Колко съм щастлив, че бях
в този край и го видях!

Где, под дивата череша,
спи във гроба баба Деша.
Дето внучката й - Дешка,
румена като черешка,
тъничка като брезичка,
гъвкава като сърничка,
като слънце русокоса,
през тревите ходи боса!

Дешка - как да я опиша?!
Тя от онзи въздух диша,
който лошите дори
прави ведри и добри!
Тя е умна и красива,
паметлива, работлива,
ласкава и отзивчива,
ведра като пролетта!
Сякаш таблицата цяла,
добродетели в света,
тя в сърцето си е сбрала!

Не напразно дядо Петър,
патил и видял човек,
вече свършил своя век,
вече често слаб и болен,
но от Дешка най-доволен,
тъкмо нея е избрал,
къщата й завещал
със молба - тя да го гледа
до смъртта. А след смъртта
клепките му да притвори,
и тогава на пръстта
покривът да го затвори
и, доволен и благат,
да напусне този свят.

Дружке, ти си уморена?
Гледаш вече отегчена,
и е полунощен час.

Е, добре - за днеска стига.
А пък следващата част
ще напишем в друга книга.
Лека нощ!

~~~
Това ми поетично въведение
остана си, уви, без продължение.

Обичах те с най-пламенна любов -
за мене ти бе цялата вселена.
Но във поема тази ми любов
остана си, уви, невъплътена.

За истинска творба - добре го знам,
не е достатъчно поет да се наричаш.
Не е достатъчно и да си влюбен сам,
но нужно е и сам да си обичан!