автор: ringo

Ти остаряваш като катедрала,
пък аз отивам си като галош!...
Или природата се подиграва,
или пък просто генът ми е лош!

Косата ти – красива, снежно-бяла -
отзад, прибрана във изящен кок!
Походката ти – грациозна, оцеляла
през времето в гигантския му скок.

И пак се движиш ти като газела,
годинките ти никак не личат,
а не като старица, дала-взела,
и на мъжете спираш им дъхът.

Къде е правдата, кажи ми, тука?
Защо пък трябва да съм ощетен?
От странство ми донесоха перука,
но пак остава тъжен моя ден.

Това обаче са проблеми дребни -
ядосва ме природният закон.
Младежки сили днес са ми потребни,
да се държа на мъжкия си трон.

Улавям погледа ти мек, премрежен,
със който гледаш чуждите мъже.
Дали намираш ги за по-надеждни?...
Ей туй отвътре често ме гризе!...

Ще трябва да се вземат спешни мерки
за да опазя честния си дом!
В леглото не предлагам фойерверки,
но думата ми още е закон!

Не ме излагай!...Дръж се като баба,
а не като пораснала мома.
Тя, възрастта, на никой не прощава,
но нека не прибира ти ума!...