автор: vaterlo

Тя се сгушва във мен
като коте във кошница.
По-красива от ден
във лилавата нощница.

И дъхти на жена
и очите й росни са.
А гръдта й - вълна
под лилавата нощница.

А ръцете ми - тези
непристойни безбожници,
се промъкват метежно
под лилавата нощница.

Просто тръгват сами,
сякаш връщат се в родните
предгреховни земи
зад лилавата нощница.

Полъх радост и страст
в този свят като болница.
"Аз" превръща се в "нас"
без лилавата нощница.

И препуска нощта
като шеметна конница.

Те прегърнати спят
над лилавата нощница...