автор: plami_6

Сребролунна пътека ме мами -
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота.

Разпростира морето талази -
жизнерадостни, чисти сълзи.
Приласкава ме с ромон атлазен
и в нозете гальовно пълзи.

Вдън пребродила рая и ада -
най-подир ме застигна покой.
Тази нощ не ридая, не страдам,
притаила надежди безброй.

С упование бие сърцето,
от покълнала вяра обзето.