автор: galina

Разточително шумен, изумително благ,
през моите стъпки пробягва.
Притихвам учудена, на мен ли това
сега, в този миг ми се падна?

Той вихър е, слънчева пъстра дъга,
аз - бездна от неми въпроси.
Две три пера стискам в малка ръка,
от криле, по пътя износени.

Той връх е, огрян от вълшебни лъчи,
аз - пропаст, в която пропадат
и думи, и мисли, и слънчеви дни...
Аз грижа съм, той е...награда!