автор: Albatros

Да бях крещял в горите занемели,
да бях ти вил със вълците в зори,
а аз търкалям празните недели
и огънят без теб не ми гори.

Ни хлябът – хляб, ни бирата ми – бира,
заключеник във своя тъп куплет –
към теб ще скъсам някой ден синджира
и ще летя – свръхзвуков самолет.

Или – нарамил пътната тояга,
аз ще се спра пред твоите врати.
Ще седна на черджето върху прага –
ела – да поседиш край мен и ти?

Дресьор на ветрове и степни вихри,
в свят – безлюбовно тъжен и нелеп,
дали на песен, стон, във вик ли, в стих ли? –
не зная как, но ида аз – за теб.

Ще рина пепел. Камъни ще къртя,
но ще потъна в твоя поглед тих.
Ще бъдеш моя – свята и безсмъртна! –
Жена за обич, светъл път и стих.