Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
- Гостите Ви пристигнаха, милейди! - икономът учтиво пропусна пред себе си двете дами.
Първата беше момиче на 18 години, красиво и свежо с младостта на своите 18 пролети. Излъчваше жизненост, вяра и крехкост, а в зелените й очи се криеха капки смях, сякаш всеки момент щеше звънливо да се разсмее.
Втората гостенка беше в онази трудно определима възраст между 40 и 50, когато многото пролети издайнически надничат от фините бръчици. Излъчваше самоувереност и стил. Гледаше прямо с интелигентни, зелени очи, в които се четеше разбиране, мъдрост и може би съвсем малко тъга. Беше облечена елегантно и мислено я нарекох”Директорката”. Не исках да влагам ирония - просто приличаше на делова жена - управител на голяма корпорация или нещо подобно.
- Заповядайте в градината! - обърнах се аз към гостенките. - Благодаря ви, че успяхте да дойдете! Толкова отдавна исках да се срещна с вас!
Градината беше огромна морава, огряна от слънце. Нежното зелено на тревата се преливаше в млечно-синьото небе. Огромни разноцветни пеперуди летяха празнично наоколо. По дърветата чуруликаха птици и ухаеше на теменужки. Под стария орех имаше маса с белоснежна покривка и точно там поканих двете гостенки да седнат. Икономът им сервира чай в изящни порцеланови чаши.
Междувременно пристигнаха и следващите гости - икономът ги въведе мълчаливо. Тях аз чаках с най-голямо нетърпение - някак си ми бяха най-неясни и загадъчни. Първата от двете дами, или по-редно е да кажа, третата от моите гостенки по реда на пристигане, беше около 30 годишна, семпло, но стилно облечена, с очила и с някаква скрита тъга в зелените й очи. Но излъчваше ерудиция и я нарекох „Лекарката”. Четвъртата дама беше около 35-40 годишна, изглеждаше уморена, объркана, а зелените очи гледаха леко отнесено -„Писателка”- определих я аз.
- Признателна съм ви, че дойдохте! Надявам се ще харесате моя чай!- настаних ги аз на масата и отидох да посрещна последните си две гостенки.Те влязоха една след друга - петата беше 25 годишно момиче в напреднала бременност и имаше доста измъчен вид, а последната ми гостенка беше около 45, цялата в черно и скръбта струеше от нея.
- Радвам се, че сме заедно - усмихнах им се съчувствено и ги настаних около масата.
На масата вече цареше неловко мълчание, нарушавано само от почукването на чаените лъжички, нервно разбъркващи захарта в чашите.
- E, мисля, че вече сме всички и можете да се представите една на друга! – подканих ги аз.
- Името ми е Миа!
- Приятно ми е – Миа!
- Приятелите ме наричат Миа!
- Казвайте ми Миа!
Дамите изрекоха това почти едновременно, а после се спогледаха учудено. Момичето се разсмя, Директорката поклати скептично глава, а Дамата в черно само тъжно се усмихна. Първа, обаче, се окопити Писателката:
- Аха, ние сме в някакъв сън на героинята.
- Не е задължително - възрази й Лекарката – квантовата физика твърди, че минало, настояще и бъдеще се случват едновременно и при някакво огъване на време-пространството през така наречените червиеви дупки е възможно да се срещнат минали Азове.
- И бъдещи, и бъдещи Азове – допълни Директорката, като почука авторитетно с лъжичката си, сякаш се намираше на заседание.
- Това е невъзможно! – каза Момичето. – Вие всички сте луди май!
- Спокойно, спокойно, моето момиче – погледна я със симпатия Писателката – по твое време, нещата бяха други и времето имаше само една посока – от минало към бъдеще. Но сега времената са други – нали разбираш! – намигна й Писателката и се разсмя.
- Как, да не искате да кажете, че ще стана такава досадница? – Момичето хвърли поглед към Директорката и се изчерви.
- И това не е задължително – намеси се Лекарката – това е една от възможностите. Но ти всеки ден правиш различни избори, а те те моделират. И водят към различни пътеки.
- Но как да разбера кой е правилният избор? – Момичето звучеше почти нещастно.
- Де да знаех и аз! – намеси се Дамата в черно.
- Хаха – няма правилен избор - ами зависи къде искаш да стигнеш и дали си готова да си платиш цената! – пак взе думата Писателката, която явно беше във вихъра си и се чувстваше комфортно.
- Моля, моля – без обиди! – някак късно се засегна Директорката.
- Момичета, момичета – намесих се аз – нека се върнем на причината за нашата среща. Искам да задам на всички ви един въпрос, един единствен въпрос. Моля ви, важно е да знам вашите отговори – помислете добре и имайте предвид, че нямаме много време!
- Нямаме, нямаме време – като ехо повтори Директорката и започна припряно да пие чая си – какво става с това дяволско време? Никога не ми стига – оперативки, заседания, делови срещи, само преспивам няколко часа и на другия ден – пак същото! Дори не виждам дъщеря си – нямам време за никого и за нищо! И времето се забързва, забързва – дааа, знам за резонанса на Шуман, но все пак, едно време не беше така...
- Май нямаш време и за себе си! – подхвърли тихо Дамата в черно. А после почти на себе си продължи – За първи път разбрах какво е да нямаш време, когато майка ми умираше от рак – как с копнеж гледаше небето през прозореца, но не можеше да се изправи в леглото – хранех я като бебе с лъжичка и се молех за още малко време. Само че – накрая – май тя не го искаше вече...
- Знам за какво говориш – гласът на Лекарката потреперваше – по това време дори ми се искаше да се откажа от професията си – какъв е смисълът да помагаш на другите, а да гледаш безсилно как собствената ти майка умира и ти нищо не можеш да направиш...
- Така и не събрах сили да опиша как ме молеше да й помогна да свършат мъките й – каза Писателката – Предпочетох да се скрия в един измислен и щастлив свят! Но пък може би сега е време да благодаря на Момичето – когато губех пътя и себе си, винаги се връщах към това слънчево и цялостно Момиче на осемнайсет и някак си намирах опорни точки да продължа!
- Ехе, аз пък имам доволно много време – замечтано каза Момичето. – А когато стана известна писателка или лекарка, сигурно ще бъда много щастлива!
- Хей, хей – нетърпеливо я прекъсна Писателката – ама защо си мислиш, че щастието е някаква стая, в която трябва да влезеш? Там няма нищо – повярвай ми! Смяташ ли, че сега, когато съм известна, съм по-щастлива – нищо подобно! Славата е такъв мираж, който се разтапя като сладолед на слънце...А щастието е в теб и само в теб – така че, започвай да осъзнаваш колко си щастлива още сега, моето момиче!
- Тя е права – додаде Лекарката – никаква кариера не може да те направи щастлива, ако ти не решиш да си щастлива!
- Или ако няма с кого да споделиш щастието си – включи се и Дамата в черно.
- Дрън, дрън – избухна Директорката – така ми е писнало от тези клишета за позитивното мислене - ,, Няма проблеми, има възможности,, - Ако аз имам проблем, значи имам проблем и точка. Запретвам ръкави и го решавам! Ама вие явно наистина имате много време, та го губите с разни абстракции и глупости! Щастлив съм, не съм щастлив – щом си жив и дишаш, и ходиш на работа – значи всичко е наред! Какво има да се измъчвате с разни тъпи въпроси – най много да се депресирате допълнително! Живейте просто!
В този момент, бременното Момиче, което досега не беше проговорило, а само поглаждаше наедрелия си корем, се наведе напред и усмихнато каза:
- А може би истината е в...
Всички погледи се втренчиха не в нея, а в корема й, където се криеше обещание за живот. И, може би, безсмъртие...
Но тя така и не успя да довърши, защото точно в този момент влезе Икономът и безапелационно заяви:
- Дами, времето ви изтече! Милейди, партито свърши! Нека гостенките ви да се отправят към изхода – аз ще ги придружа!
Тонът му не търпеше възражение и дамите трескаво заставаха – само Писателката се опита да възроптае:
- Ама как така – домакинята искаше да ни зададе въпрос! Не можем да си тръгнем, преди да сме разбрали въпроса!
Икономът я изгледа настойчиво и красноречиво и тя млъкна, като се присъедини към излизащата група.
- Няма значение. Това беше един хубав сън, нали, Миа! – промърморих си аз, като хвърлих един прощален поглед към моравата и стария орех.
Макар че, там - на масата под ореха - все още се белееха шест порцеланови чашки за чай.
Празни...
*Разказът е селектиран в конкурса "Копнеж за къси фантастични разкази" и публикуван в списание "Обекти" - брой октомври 2012г.
Публикувано от viatarna на 01.11.2012 @ 09:14:35
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Чаено парти" | Вход | 12 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Чаено парти от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 27.12.2014 @ 19:58:46 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | ... диалогът, избраните думи, пресичането на пространствата в стаята, смисълът за смъртта на нероденото бебе... Страхотен писател си!
извинявай аз напоследък съм поставена и на кръстосан разпит по отношение на сурогатна майка, осиновени, неродени, и др... |
Re: Чаено парти от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 27.12.2014 @ 20:19:24 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Радвам се, че хареса точно този разказ - нали знаеш, заради "Двоен гимлет" изтрих всички смешни разкази и тук останаха едни, които...не влизат в никакви категории - направо са за "осиновяване"!:) Мерси и успех!:) |
]
Re: Чаено парти от anonimapokrifoff на 01.11.2012 @ 12:18:08 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен разказ, Миа, поздравления! |
Re: Чаено парти от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 10.11.2012 @ 20:00:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Благодаря, Аноним - ценя мнението ти!:)
Този разказ не е в моето амплоа!;)
И дълго време не се решавах да го пусна - намирах го малко декларативен...Но след като от конкурса казаха, че им е "грабнал умовете и сърцата" - се реших!:) |
]
Re: Чаено парти от Ufff на 01.11.2012 @ 11:59:47 (Профил | Изпрати бележка) | Даде ми отговори. Никога не съм си падала по формулите на позитивното мислене. Те могат да изненадат неприятно "мислителя" си малко след това.
От три дена пия чай (не ми е много присъщо, само капките ром в него са ми присъщ. понякога) - надявам се да е някакъв сън на на фентъзи-героинята. Благодаря за споделянето;););) и те поздравявам да участието в сборника. |
]
Re: Чаено парти от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 01.11.2012 @ 14:49:30 (Профил | Изпрати бележка) | интересен разказ! Щях почти да се изям, че не разбрах въпроса накрая! |
]
Re: Чаено парти от wildberry на 01.11.2012 @ 16:21:14 (Профил | Изпрати бележка) | това са пълни глупости, децата си имат собствени души, родителите просто ги приемат на бял свят и това е, чрез любов, грижат се, но децата са самостоятелни индивиди, които правят своят избор горе :) като умрем отиваме с рая или ада, thats all, може и да гледаме децата си как се развиват и т.н., но нищо повече. те са ни близки, да, близки самостоятелни хора. |
Re: Чаено парти от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 10.11.2012 @ 20:19:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Госпожо, или Вие не сте разбрали разказа, или аз не съм разбрала Вашия коментар - кое са пълни глупости? За инкарнацията никой не може да се изказва категорично - нито за рая и ада - ако вярва някой в тях / извън поетите/. Но това и не е тема на разказа...
Препоръчвам "Транссърфинг на реалността" на Вадим Зеланд.:) |
]
Re: Чаено парти от Boryana на 02.11.2012 @ 18:04:14 (Профил | Изпрати бележка) | Четях и си мислех колко са моите проявления...
Замисли ме, скъпа моя, и не само за броя им и вида им, а и за това, което ражда различните мои Аз... и за един куп други неща.
Поздравления за разказа и за селекцията, но последното не е никак странно!:) |
]
Re: Чаено парти от kasiana на 18.11.2012 @ 22:21:23 (Профил | Изпрати бележка) | Разказ с отворен край!!!
Допадна ми като замисъл и изпълнение!!!
Поздрави и за публикацията му в сп. "Обекти"
|
]
Re: Чаено парти от zebaitel на 10.11.2012 @ 20:53:20 (Профил | Изпрати бележка) | Тази седмица чета Айн Ранд и пия чай! Цяла седмица! Една от причините определено е грип, другата вероятно са няколкото ми "аза", които май не си допадат на чаеното парти и се държат леко подигравателно един към друг или по-точно една към друга! Даже се заяждат! Сега ще ги вкарам в схема-вече знам как!
Благодаря ти за чудесния разказ, Миа! |
]
Re: Чаено парти от verysmallanimal на 17.11.2012 @ 15:03:02 (Профил | Изпрати бележка) | :))
Чудесна порция мислене, гарнирана с усмивки :) |
]
Re: Чаено парти от Markoni55 на 13.12.2012 @ 18:43:45 (Профил | Изпрати бележка) | интересно парти. Хубав начин да погледнеш към себе си под друг ъгъл. Интригуващо. Поздрави |
] | |