Живял ли си, хиляди животи,
дори май бяха милиони...
През всичките тях, Те търсих, знаеш ли! Заспивах в чужди прегръдки, прегръщах свои и чужди... Но Теб търсех! Намерих те, а не успях-да ти призная, че намерила съм Те! Беше ме безумно страх, че може би е истина, както множеството ми животи, така и това, че всички те бяха/са илюзия, щом ТЕ нямаше в тях!
А ти винаги си бил в тях, беше и СИ... Нежно заслушан, в Тишината!