автор: 6ureia

Забравени цветя-
забравени от Бога!;
Не заспиват,
а безсънно дремят в нощта...
И аз да заспя не мога


=====

Те нямат цвят или ухание;
сковани в тихата печал,
на своя клет живот-страдание,
понасят свойто наказание
сред лепкавата кал.

От семе те какво са расли,
щом нямат корени,листа;
на туй поле,по таз земя,
в тез мъртви черноземни ясли,
где тяхна майка е смъртта?

Те чакат Бога да възкръстне
и мъката им да отмие:
да дойде и да ги откъсне,
прахта им мъртва да разпръсне-
да дойде за да ги убие!

Но Бога е умрял навеки,
защото бил е грешен Дявол...
По пътищата кратки,преки,
вървял е Той със стъпки леки
и грях и похот е посявал.

Навред разпръсквал семената,
родени в Неговата длан,
но щом поникнали цветята,
разбрал че сляп за красотата
е бил...И твърде пиян!

Тоз Бог,(това гротескно Чудо!),
изпълнен с мощ от низка страст,
Той бил е струпей,скот,влечуго,
не Бог а всъщност нещо друго;
аз зная туй-тоз Бог бях аз!

И ей ги тез цветя злощастни,
с надежда да потънат в сън,
стоят измамени,нещастни,
съзират визии ужасни,
но не в съня а тук-навън!

И чувстват те че са родени,
да гаснат бавно,постепенно,
от болка страшна уморени...
Защо ли те са тъй презрени?
Нали и те са нещо земно?

Аз зная тяхната прокоба-
сърцето ми на две се къса!
Аз мислех с мойта Божа Злоба,
веригите им да разкъсам;
но мойта власт е таз на роба!

Не мога с нищо да помогна.
Дори с вода неще ги пръсна...
Във себе си неще надмогна,
тоз страх и тази жал огромна
с ръцете си да ги откъсна...

=====

Забравени цветя...
Забравени от Бога!
Те умират бавно в нощта.
А аз дори и това не мога...