автор: traveling_musician

Вулкан е сърцето. Изригва при допир
със всяко сезонно затопляне.
Вулкан любовта е. В лава от нежност
душите изгарят с надежда.

Вулкан е животът, когато избухва
и срива въздушните кули.
Вулкан е вулканът, докато изстива,
а вярва, че все ще го има...

Но есенен дъжд изми пепелта.
Изчистена блесна пръстта.
И стана тъй ясно къде ще се сгушим,
след вулканичните пушеци...