автор: albicia

На прекрасната ми непокорна дъщеря Сави!
С цялата обич, която заслужава и умее да изисква.

Този филм го превъртаме толкова пъти,
изненадват ни още обрати различни.
През очите ти гледам, по-шарен светът е:
репетираме древното чудо – обичане.

Отработени реплики точно подавам,
несъгласен, гласът ти изгрява високо –
всеизвестна заблуда е, че аз възпитавам:
ти си сложна задача, аз си уча урока.

Саундтрак – не достигат познатите ноти,
песента ми старее, догонвам те в ритъм.
Моят страх, че не дава втори дубъл животът
ме възпира на глас с друг акорд да опитам.

Твоят устрем не влиза в стандартните схеми,
не побират духа ти вталени корсети:
разпиляваш сценария, всички роли превземаш,
а под теб и земята започва да свети.

Този филм ти прилича – не всеки го може!
На финала е стълбата – сцена позната:
слизам бавно, а ти се изкачваш възторжена –
ще се срещнем все някъде... по средата...