автор: bolero

Цъфна.
Направо си се пръкна.
Гадната,
черна,
гъста,
отблъскваща,
мрачна,
гнусна,
силна и даже
могъща,
която поглъща.
Отровата.
На моето лошо настроение,
нощни криле разгръща.
Пляс! И едното крило те отнася....
И после безсъзнание.
То и съзнанието е лошо -
в лошо настроение.
Съответно - ответно - лошо отношение.
Направо лошо поведение.
Обаче пляс... крилото.... и.... забвение.
Мълчание! Най - сетне!
Покой. Мляс - мляс.... тихи,
почти беззвучни примлясквания насън.
Какво блаженство.
И сама.
Напълно,
безприкосновено
и казано откровено...
доволно сама.
Как обичам агресивните криле
на моето лошо настроение.
И после смътен лъч.
Много смътен,
съвсем безплътен.
И ето, че се будя.
Хоп - едното оченце.
Завърта се, поглежда другото.
То още спи. Нека спи.
Да спинка миличкото. На - ни - на.
И после - тази отрова е прецъфтяла.
Няма лошо настроение.
Няма крила.
Всички сме на земята.
Едното оченце тъкмо се осъзнава.
Другото нанка невинно.
А колко е виновно!
Колко са виновни и двете,
че са огледало на тази душа.
Ах, колко сте грешни!
Няма изкупление.
Няма да ви дам....
Страдайте!
Измъчвайте се!
Измъчвайте и мен,
защото сте мои.
И аз ви обичам,
аз ви искам,
но няма да ви простя!
Я се събуждай!
Какво спиш!? Виновно си!
Греховно си! Позорно.
О, как ме е срам!
Като в затворен храм
аз ще ви вържа
теб и лошото настроение,
и съня, и съзнанието,
и безсъзнанието, под - надсъзнателното,
всички грехове,
всички страхове.
Едното око осъзнало!
Другото око заспало!
Всичко в храма
да ви задуша...
и себе си чрез вас.
О, как ви мразя
и как се боя от вас!
В този миг и този час.
Но само в този час...