автор: Albatros

Понеже съм пич – кулинарен на вид,
щом почна да готвя, не жаля зехтина,
стърча край тигана и пържа сафрид –
ела да си хапнем сафридец двамина?

Сварих три картофа, накълцах и лук –
сега ще забъркам кефлийска салатка.
Без теб – по-сиротен от Малкия Мук,
по цял ден нагоре-надолу се шматкам.

Купи, като идваш, шише със „Мерло”?
Без теб тирбушонът ми даже ръждяса.
– Момиче, здравей! И добре си дошло!
За теб наредих тази празнична маса.

Запалих дори романтичната свещ –
да греят бездънните твои зеници.
Към теб аз преминах през адската пещ! –
и млъкнах на всички световни езици.

Не ден, не година! – епохи летях
сред шест милиарда безмълвни сафриди.
Захапала острата кука без страх,
душата ми днес пожела да те види.

В зехтина сафридът изцъкли очи.
Ще дойдеш ли? Слънцето хлътна зад рида.
И Бог, който в бездните звездни мълчи,
ще слезе – да хапне със нас от сафрида.