автор: severianin

Ако наистина душата иска само
да коленичи за молитва мълчалива,
защо й е надвисналият свод на храма,
стените с мъртвите икони причудливи,
светците нарисувани, олтарът тесен,
съвременното електрическо кандило?

Нима, отправена под купола небесен,
молитвата би имала по-малка сила?

Ако със изповед душата търси плахо
пред някого да се покае в тишината,
най-подходящи ли са храмовата стряха
и щатният служител божи на заплата?

Щом тука всяка свещ е печеливша стока,
щом има ценоразпис колко всичко струва,
не значи ли това, макар да е жестоко,
че даже Божията прошка се купува?

Възможно е и да съм грешен стар неверник
– какво от туй, че някога съм кръстен в храма? –
но знам – и Сатаната има дреха черна,
а щатни добродетели под расо няма.

И който иска нека в ерес да ме укорява –
аз имам свой олтар, пред който да се вричам;
по своя образ и подобие
свой Бог създавам
и в храма на душата си
единствено пред него коленича!