Когато се събудя заранта,
щом трети път пропее ми петела,
наместо кръшни рими да плета,
аз ти захващам брюкселска дантела.
Със куките така съм задобрял,
че сочат ме жените с показалец! –
например – онзи ден ти плетох шал
с ресни от септемврийския ми залез.
Ще бъдеш много хубава Жена! –
и аз, за да не съм тъй голословен,
от припечето краднах топлина –
и ти захванах зимния пуловер.
А утре вечер съм си наумил
блузон да ти сплета – английски ластик,
че – както тръгна, идния април –
щом няма хляб, ще минем с теб на пасти.
На кеф ли съм, с три куки си дрънча.
И си мечтая някой ден пред тебе
да стелна върху масата бохча –
да туря риба, лук и къшей хлебец.
И мисля си – ако даде ни Бог
да стигнем с теб порталите на Рая,
че няма да ти трябва оверлог –
за теб аз бих изплел дори безкрая!
Жена за път. За обич. И за бал! –
от теб не искам друго – общо взето.
Носи от мене този дрипав шал,
от листопада, който ти изплетох.