автор: Snejen_bor

Пъстрее и брезата, красива е сега.
Там нейде птица кряка,
танцуващи листа.
Слънцето примигва с тъмни очила.
Храсти се събличат,
без свян и суета.
Орехите скачат в роля "Трубадур",
виното бушува,
къкри зрял фасул.
Мислите ветреят, скъсани платна.
Есента наднича,
в моята душа.
Дъжд и листопади, слънце и цветя,
Корабът пътува,
чайка съм сега!