автор: ch

На другата сутрин отново ще мразя...
...ще мразя очите си свикнали с теб,
ще мразя деня ми - във стаята влязъл
и шумно отмил твойте устни по мен.

Отново ще мразя самотния ъгъл,
завивките топли, парфюма край тях
и сенките бледи по пръстена кръгъл
...разбил се в нощта ни - на капчици грях.

Ще мразя безкрайно познатите мисли
с безкрайното време останало в мен,
любимият почерк по тъжните листи
и думите парещи - хванати в плен.

Ще мразя нощта, ще мразя звездите
и топлият мрак навалял между тях,
без капчица обич ще зъзнат мечтите
и техните чувства превърнати в прах.

Не зная защо, но навярно без думи
ще мразя душата си - търсеща мощ
и нежната болест превзела ума ми...
... и теб ще те мразя... до другата нощ...