автор: blagova

Ах този твърде мъжки, твърде опак свят!
Какви ли сили в мен необясними
объркват благия ми нрав с такъв заряд -
по мъжки да пропиша с гневни рими?

Едва ли ще оправя аз света,
но гняв неистов в мене предизвиква
на хората прокудени гнета
и, че светът с това все `по привиква.

Създадена съм за лирична страст.
Знам, стихове по- нежни ми приличат.
Но времето с раззинала се паст
децата ни без бъдеще обрича.

Едва ли съм родена за това,
но лирата до кокал ще забия
на завист лицемерна във плътта
и коренът на злото ще затрия.

Не ще оправят стихове света.
Поне не ще се случи с днешна дата.
Но се кълна, че плод на любовта
е болката в гнева у мен посята!